понеделник, 21 април 2008 г.

ОРИЗЪТ

Първото истинско описание на ориза и на неговите качества дължим на Теофраст през трети век преди новата ера. В своята „История на растенията „ гръцкият учен описва „оризът” като екзотично растение. Точно по това време войските на Александър Велики пренесли от Индия първите чували с ориз , който в началото е бил ползван само за приготвяне на отвара за лечебни цели. В онази епоха още никой в европейските земи не е знаел как да го отглежда и затова са го пренасяли от Индия с кервани , които са достигали до Александрия в Египет – вратата за внос на всичко , което се е произвеждало и идвало от Ориента. Едва през 11-и век в Испания арабите започват да отглеждат ориз за първи път в Европа.
Във всяко зърно ориз се съдържат протеини, минерални соли, витамини и най-вече захари под формата на нишесте – това са веществата, които се съдържат във всяко зрънце на ориза. Значението на тези вещества от гледна точка на храненето са , че 50% от необходимите калории човешкото тяло би трябвало да си набавя от нишестето. В 100 грама ориз се съдържат 78 грама нишесте. Освен това нишестето в ориза поради своите физически и химически характеристики е по-лесно смилаемо и почти изцяло се усвоява от червата. Освен че е храна, лишена от излишни мазнини , оризът съдържа ограничено количество минерали. Ниското съдържание на натрий го прави идеална храна за хора , страдащи от хипертония и сърдечни заболявания.
Оризът може да се приготвя по най-различни начини. Всичко зависи от хранителния режим . Като общо правило е ,че оризът не трябва да се мие преди употреба , а само да се почисти , защото измиването със студена вода благоприятства разкашкването на зърното.
Средната порция за един човек , който следи за нормалното си тегло е 50-100 грама.

Няма коментари: