БЯЛА ТИКВА

   Родината на бялата тиква е Южноамериканският континент - Перу, Чили, Боливия. Като културна форма е позната отпреди около 5000 години - в Перу са я отглеждали още преди царевицата. До откриването на Америка от Христофор Колумб бялата тиква е била известна само на южноамериканските индианци, за които е имала важно значение за изхранването им.

    Лечебно действие.

  Богатото съдържание на калиеви соли в бялата тиква определя използването й като лечебно средство, стимулиращо сърдечната и мускулната дейност, а също и кръвообращението. Съдържащите се в него калциеви, фосфорни и магнезиеви соли активно участват в образуването на костите и особено на зъбите, поради което бялата тиква е особено полезна за деца и бременни. Наличието на железни соли спомага за образуването на хемоглобина и затова то се препоръчва не само за подрастващи, но и за възрастни, а тъй като кръвта постоянно се обновява, е добро лечебно средство при анемии. Освен това желязото и магнезият са съставни части на редица ензими, които регулират обмяната на веществата. Поради високото съдържание на каротин в бялата тиква се препоръчва за профилактика и лечение на хиио и авитаминоза .

   Сварена или печена тиква, както и натуралният сок от сурова тиква усилват перисталтиката на червата при хроничен запек, оказват благоприятно въздействие при чревни възпаления (колит и др.). Натуралният сок действа и успокоително на нервната система. Пектиновите вещества в бялата тиква спомагат за намаляване съдържанието на холестерола в кръвта и затова тя се препоръчва при атеросклероза и затлъстяване (за тази цел се предписват разтоварващи"тиквени" дни). Освен това усилва диурезата, без да дразни пикочния мехур, поради което се прилага с лечебна цел при болни с отоци. Установено е, че притежава и антитоксично действие. Бялата тиква е диетична храна при заболявания на черния дроб, бъбреците и при подагра.

   Семената (семките) се използват срещу вътрешни паразити - глисти и тении. Оказват също слабително и пикочогонно действие.

Ябълката

Доказано е, че ябълката е едно от най-древните овощни растения, чиито плодове са били познати и използвани за храна от чо¬века още в древността. За това свидетелстват находки от вкаменени ябълки, открити в Анадола (Турция), датиращи още от около 6500 години пр.н.е. Предполага се, че отглеждането на ябъл¬кови дървета е започнало в Близкия Изток около 4000 години пр.н.е., когато вече е било развито земеделие¬то. В Месопотамия овощни дървета засаждали в градините около кралските дворци. Открита е древна кралска разпоредба, датираща от 2400 години пр.н.е., която забранявала на жреците да влизат в градините, да секат ябълкови дървета и да берат плодовете. От областите в Мала Азия ябълката е била пренесена през Палестина в Египет. От древни папируси и фрески е известно, че египетските фараони Рамзес II (1298 - 1235 г. пр.н.е.) и Рамзес III (1198 -1166 г. пр.н.е.) са притежавали големи овощни градини и всекидневно подарявали по една кошница ябълки на жреците от храмовете. От Египет ябълковото дърво е попаднало в Древна Гърция. От Гърция тя била пренесена в Римската империя. Римляните високо са ценели ябълковия плод. Той бил възпяван от поети и вдъхновявал художници. В Южна Германия отглеждането на тази овощна култура има стара"история. През XVI в. в някои европейски страни хора, заловени да секат ябълкови дървета, били наказвани с отрязване на дяс¬ната ръка. През 1636 г. княз Август Саксонски издал закон, според който всяка новобрачна двойка била задължена да засади поне едно овощно дърво (за пред¬почитане ябълка).
Няма друг плод, който като ябълката да е свързан от праисторически времена толкова много с живота, храненето и лечението на най-различни болести, с на¬родните поверия и поезията, и да е оставил толкова дълбоки следи в митологията на много народи. Още в библейската легенда за Адам . Ева и змията в рая изку¬шила първите човешки същества с ябълка, което ста¬нало причина за грехопадението. Според древногръц¬ката митология богът на плодородието, виното и ло¬зарството Дионис освен лозата бил създал и ябълко¬вото дърво, което подарил на богинята на любовта и красотата Афродита.
Много популярна е и древногръцката легенда за "ябълката на раздора". Според нея на сватбата на цар Пелей (внук на Зевс) с нереидата Тетида били поканени всички богове и богини, с изключение на богинята на раздора Ерида. Оскърбена, за да си отмъсти, тя подхвърлила сред гостите една златна ябълка с надпис „На най-красивата". Между богините Хера, Атина Палада и Афродита избухнала разпра - коя заслужава ябълката. Дори всемогъщият Зевс не посмял да реши спора, за да не обиди някоя от тях. Тогава избрали Парис да присъди на коя да поднесе златната ябълка. Трите богини се надпреварвали да му предлагат своите дарове ~ Хера обещавала власт над всички хора, Атина Палада - военни победи, а Афродита - най-красивата жена на земята. Парис връчил златната ябълка на Афродита и получил от нея хубавата Елена (съпругата на спартанския цар Менелай) за жена. Другите две богини се разгневили и се заклели да отмъстят. Всичко това станало причина за избухването на Троянската война.
В митологията на скандинавските народи ябълката била любимо ястие на боговете - плодът на вечната младост и свежест. Пазителката на ябълката богинята Идуна била отвлечена от великана Тяци (подучен от бога на огъна Локи) заедно с кошницата с ябълки. Бо¬говете, лишени от чудодейните плодове, започнали да стареят и ги заплашвала смърт. Поради това те се нахвърлили върху бога на огъня Локи и го заплашили със Смъртно наказание, ако не помогне за освобожда¬ването на Идуна и връщането на кошницата с ябълки. Локи успял с хитрост да стори това и така боговете си възвърнали вечната младост.
И в друга легенда от скандинавската митология се разказва за "златните ябълки на безсмъртието". Според нея "този, който ги изяде, не познава ни болест, ни старост". Но тези вълшебни плодове били недостъпни за простосмъртните земни жители. Те растели, бдително охранявани, само в небесните градини,
В руската митология също се описват златни ябъл¬ки, зреещи в задморски градини и често открадвани от жар-птица. Тези ябълки се славели с "подмладителни" и други чудодейни, свойства.
През Средните векове най-важният обичай по време на Коледните празници, запазен и до днес, бил да се обкичва с ябълки коледното дърво.
Най-често този плод е бил символ на любовта и плодовитостта, елексир на живота, храна на боговете, знак за съвършенство и могъщество.
Днес ябълката е един от най-популярните и предпо¬читани плодове и се отглежда във всички части на зем¬ното кълбо.
Ябълката съдържа :
Захари , като преобладава фруктозата, следва¬на от глюкозата, а най-слабо е представена захароза-та.
От органичните киселини доминира ябълчната , а има още и винена , лимонена , хлорогенова , оксалова , салицилова, борна, галова, арабинова и др.
Плодът съдържа срав¬нително голям процент пектинови вещества, на които се дължи трайността на плода. В него са установени и 15 аминокиселини, от които 6 незаменими - аргинин, валин, левцин, метионин, триптофан и хистидин.
Съ¬държа още и ензими, фитонциди и етерични масла, които придават приятния аромат на плода.
Енергийната стойност на 100 g свеж плод е 220 kJ (53 kcal), на същото количество сушен плод е 1109 kJ (265 kcal), а на ябълковия сок - 40 kcal.
Плодовата кора съдържа значително количество целу-иоза и хемицелулоза, витамини, минерални соли и др.
Лечебно действие на ябълката:
Още в древ ността е било известно, че 1 - 2 ябълки, изядени вечер преди лягане, осигуряват добър и спокоен сън. Според древната източна медицина "ябълките придават сила на сърцето и стомаха и децата от слабеене спасяват". А стара френска поговорка гласи: "Изяждането всеки ден по една ябълка пропъжда лекаря". От далечни времена народите на Кавказ използвали ябълковия сок при лечение на диарии, а ябълковата отвара - при остри възпаления на горните дихателни пътища.
Поради богатото съдържание на ценни съставки ябълките се прилагат широко в лечебната практика. Високото сьдържание на пектин в тях спомага той да се свързва в стомаха с холестерола и по този начин го изхвърля от организма. Също така ябълковият пектин има абсорбционно действие - поема натрупаните в стома¬ха хранителни токсини. Пектинът действа бактерицидно и успокоява лигавицата на стомаха, за¬това плодът е отлично средство при стомашно-чревни разстройства. Плодът е добро профилактично средство при предразположение на ор¬ганизма към образуване на камъни, тъй като предотв¬ратява натрупването на оксалова киселина, а танинът препятства образуването на пикочна киселина. Плода съдържа калиеви соли, необходими за поддържане нор¬малната дейност на сърцето и на киселинно-алкалното равновесие в организма. От друга страна калият има способността да отстранява излишната вода и по този начин да намалява отоците, които се появяват при бъбречна и сърдечна недостатъчност.Ябълките засилват чревната перисталтика и са подходящи за хора е лениви черва.
Настъргани, варе¬ни или печени ябълки се препоръчват при диарии. Въпреки че плодът не е висококалориен, поради нали¬чието в него на голямо количество целулоза и пектин той засища добре, без да се пълнее (създава усещане за ситост). Затова ябълките, особено киселите, са под¬ходяща храна при затлъстяване и за диабетици. Пора¬ди високото си съдържание на желязо и фолиева кисе¬лина (витамин В9) плодовете са полезни при анемии. Поради присъствието в плода на лесноусвоими захари и витамини ябълковата диета е подходя¬ща при чернодробни и жлъчни заболявания (цироза на черния дроб, холециститит, жлъчнокаменна бо¬лест). Съвместното действие на витамините С и Р, как¬то и наличието на магнезиеви соли в плода, намаляват чупливостта и пропускливостта на кръвоносните съдо¬ве и влияят благотворно при атеросклероза. Ябълки се препоръчват при световъртеж, главоболие, шум в ушите. Те са естествено средство, което укрепва орга¬низма и тонизира нервната система.
Голям лечебен ефект има и ябълковият сок поради голямото си съдържание на органични киселини, пектин, фруктоза, дъбилни вещества, минерални соли.
Coкът се препоръчва при хронични гастрити и язви, за регу¬лиране на чревната перисталтика, при бъбречни заболя¬вания (алкализира урината, подобрява функцията на бъб¬реците), препятства образуването на пясък и камъни в от¬делителната система и жлъчката. Използва се и при лече¬ние на чернодробни заболявания, подагра, анемии, а сок от кисели ябълки - при диарии, затлъстяване и захарен диабет. Препоръчва се ябълковият сок да се приема по 200 - 250 ml преди хранене.
Външно народната медицина използва плодова ка¬ша от настъргана на ситно ренде ябълка като проти¬вовъзпалително средство при изгаряния и измръзване на кожата, а също при лечение на труднозарастващи рани .
В ябълките се съдържа витамин С, който укрепва имунната система, и флавоноиди – антиоксиданти, намаляващи риска от сърдечно-съдови заболявания.
Ябълките са прекрасен източник на растителни вещества - т.нар. флавоноиди. Особено ценен е кверцетинът, който понижава риска от рак на белите дробове с 46%. През 2001 година американски лабораторни изследвания показват, че ябълките спират растежа на ракови клетки на простатата, а рискът от рак на храносмилателната система намалява с 30-40%. Благодарение на противовъзпалителните свойства на кверцетина, ябълките подобряват работата на белите дробове и облекчават астмата. Употребата само на пет ябълки в седмицата подобрява функциите на белите дробове с 3%.
В тях се съдържа и огромно количество калий, който помага за регулиране на нивото на течности в организма. Приемането на достатъчно калий може да помогне за понижаване на кръвното налягане при хора с хипертония. Освен калий в ябълките се съдържа и елементът бор, който предотвратява остеопорозата.
В ябълката се съдържат почти всички необходими на организма витамини и минерали. Затова плодът се препоръчва на всички за профилактика и повишаване на имунитета.
При повишена киселинност на стомаха и дванадесетопръстника са полезни само печени сладки ябълки. За хората, които страдат от гастрит, колит, жлъчно заболяване и са с понижена киселинност на стомашния сок, се препоръчват киселите сортове.
Всеки ден, един час преди ядене е добре да изяждате две кисели ябълки, ако страдате от атеросклероза и хипертония, както и за профилактика при исхемична болест на сърцето и рак на дебелото черво.
При запек, изяждайте сутрин на гладно три небелени ябълки, преди обяд и вечеря - три печени.

Ябълките гонят старостта - "Който изяжда по една ябълка на ден, не го хваща атеросклероза!", казват лекарите.


Източник:Домашна енциклопедия

ХИТРИНКИ

Добре е да знаете, когато варите зеленчуци , които растат под земята, че тенджерата се захлупва с капак и се оставя открита за тези, които растат на повърхността.

Сварените макарони трябва да се изплакнат с гореща вода, за да махнем излишното нишесте и да ги запазим топли.

Лимоните ще се запазят свежи дълго време, ако се държат в съд с вода, която се сменя всеки ден.

Ароматът на кафето ще се подобри , като преди сваряването му го подгреете и прибавите няколко кристалчета сол.

Ако не можете да извадите опечения сладкиш от формата, обърнете го върху масата, покрийте го с двойно сгъната, потопена в гореща вода и добре изстискана кърпа.


TRICKS

Good to know when boiling vegetables that grow underground, it is cover put saucepan with a lid and leave it open for those that grow on the surface.

Cooked pasta should be washed with hot water to remove excess starch and to keep them warm.

Lemons will keep fresh longer if kept in a container with water that is changed every day.

The aroma of coffee will be improved by boiling before him warm up, and add a few crystals of salt.

To keep cheese from drying out, should be put in the dish to him a lump of sugar and cover it with another plate.