БЯЛА ТИКВА

   Родината на бялата тиква е Южноамериканският континент - Перу, Чили, Боливия. Като културна форма е позната отпреди около 5000 години - в Перу са я отглеждали още преди царевицата. До откриването на Америка от Христофор Колумб бялата тиква е била известна само на южноамериканските индианци, за които е имала важно значение за изхранването им.

    Лечебно действие.

  Богатото съдържание на калиеви соли в бялата тиква определя използването й като лечебно средство, стимулиращо сърдечната и мускулната дейност, а също и кръвообращението. Съдържащите се в него калциеви, фосфорни и магнезиеви соли активно участват в образуването на костите и особено на зъбите, поради което бялата тиква е особено полезна за деца и бременни. Наличието на железни соли спомага за образуването на хемоглобина и затова то се препоръчва не само за подрастващи, но и за възрастни, а тъй като кръвта постоянно се обновява, е добро лечебно средство при анемии. Освен това желязото и магнезият са съставни части на редица ензими, които регулират обмяната на веществата. Поради високото съдържание на каротин в бялата тиква се препоръчва за профилактика и лечение на хиио и авитаминоза .

   Сварена или печена тиква, както и натуралният сок от сурова тиква усилват перисталтиката на червата при хроничен запек, оказват благоприятно въздействие при чревни възпаления (колит и др.). Натуралният сок действа и успокоително на нервната система. Пектиновите вещества в бялата тиква спомагат за намаляване съдържанието на холестерола в кръвта и затова тя се препоръчва при атеросклероза и затлъстяване (за тази цел се предписват разтоварващи"тиквени" дни). Освен това усилва диурезата, без да дразни пикочния мехур, поради което се прилага с лечебна цел при болни с отоци. Установено е, че притежава и антитоксично действие. Бялата тиква е диетична храна при заболявания на черния дроб, бъбреците и при подагра.

   Семената (семките) се използват срещу вътрешни паразити - глисти и тении. Оказват също слабително и пикочогонно действие.